Илюстраторът, автор и режисьор Петер Сис преразказва класическата персийска епическа поема, написана от Фарид ад дин Аттар през XII век

"Птичият събор" от Петер Сис, по класическата поема на Фарид ад дин Аттар, излиза у нас чрез ИК "Жанет-45", в превода от английски на Манол Пейков.

Премиерата на книгата е този четвъртък, 23 януари, от 19 ч. във "Фотосинтезис" (бул. "Васил Левски" 57), където се открива и изложба на илюстрациите, подредена там до 12 февруари.

Благодарение на Сис, роден в Бърно, в бивша Чехословакия през 1949 г., притчата оживява пред съвременния читател с удивителната си актуалност, въпреки своята хилядолетна давност.

Птиците от целия свят се събират, за да открият Симорг, своя единствен истински цар, който обитава планината Каф. Водени от папуняка, те поемат на път и прелитат седем долини: на Търсенето, на Любовта, на Знанието, на Безразличието, на Единението, на Изумлението и на Смъртта.

По пътя си те минават през най-различни изпитания, преживяват болка и загуба. Когато последните оцелели птици достигат планината, те разбират, че царя, когото търсят, всъщност са всички те - и всяка една от тях.

Рисунките с молив и акварел пресъздават перспективи от птичи поглед на всеки пейзаж, над който преминава ятото, докато прелита всички краища на света в търсене на смисъла - и в крайна сметка научава, че смисълът е в настойчивото постоянство и задружните усилия.

Петер Сис, който понастоящем живее със семейството си в Ню Йорк, е автор на повече от 20 книги. Той е седемкратен носител на наградата на "Ню Йорк таймс бук ривю" за най-добра илюстрована книга на годината, а едно от последните му издания е "Стената: Моето детство зад Желязната завеса" (2007).

За първоизточника

Малко се знае за Абу Хамед бен Абу Бакр Ебрахим (по-известен с псевдонима Фарид ад дин Аттар, или Аттар Нишапури), но подробностите, които са ни известни, подсказват, че е бил човек, противопоставял се на условностите и схващанията на своето време.

Аттар (1142-1221) живял в Нишапур, в североизточна Персия. Известен бил като Аптекаря, защото пишел стиховете си в аптека, която се ползвала като лечебница и където същевременно се продавали парфюми. Имал теологическо образование и пътувал много: до Египет, Дамаск и Мека; посетил дори отдалечени места като Туркестан и Индия. За него казвали, че "никога не дирел царско благоволение".

Освен "Птичият събор" (известен още като "Беседата" или "Птичето събрание"), той написва "Жития на светците" в проза. В нея събира посланията на суфистките светци, които нямали свои собствени текстове.

Аттар бил осъден като еретик и прогонен, а имуществото му било заграбено. Около 1220 г. се върнал в Нишапур, където намерил смъртта си по време на монголското нашествие.