Една от притчите на учителя Петър Дънов

Преди няколко години, когато БНТ направи поредица от предавания, която да избере най-великите българи, в класацията на второ място беше класиран учителят Петър Дънов. Много хора вярват за него, че е една от най-възвишените духом личности на своето време.

Дънов основател на религиозно-философско учение, което се самоопределя като "езотерично християнство" с елементи на окултизъм. Последователите на Дънов са хиляди и до днес всяко лято се събират август на Седемте рилски езера. 

По традиция всяка година на 19 август, когато се чества Преображение Господне по стар стил, последователите на Петър Дънов организират събор край платото на езерото "Бъбрека" в Рила планина. 

Ето една от притчите, които Дънов разказвал на учениците си е посветена на благословението и на благодарността за доброто, което ни се случва: 

Един турски бей имал в дома си специална стая за пътници. Всеки, който го посещавал, бил настаняван във въпросната стая, а на сутринта можел да продължи пътя си. През това време беят се грижел за това на гостите нищо да не им липсва и да са добре нагостени. 

Само че беят имал странен обичай, на изпращане сутринта, един от слугите, по заповед на господаря си, хвърлял на гостите един здрав бой. С какво са заслужили боя гостите не разбирали, но се помирявали с положението. И в края на гостуването всеки от тях си казвал: "Биха ме, но поне се нахраних и наспах добре."

Един ден в дома на бея се спрял един странник, да нощува и да се нахрани. Той бил предупреден, че на излизане от дома на бея ще бъде бит, но и на това бил съгласен. Като влязъл в стаята на бея, определена за странници, веднага му донесли вода да измие краката си, след това му сложили богата трапеза, всичко в изобилие. 

Той хапнал от едно ядене и благодарил, като казвал: "Бог да благослови!" Хапнал от второ, от трето ядене и постоянно благодарил и казвал: "Бог да благослови! Бог да наспори!" След това легнал да спи. На сутринта пак го изпратили с изобилно ядене и той все благодарил, благославял бея, благославял изобилието, с което го изпратили. 

На пътната врата той се спрял и чакал да дойдат слугите, да му дадат и последното - боя. Беят го запитал:

- Какво още искаш? Не си ли доволен?

- Бог да благослови и да наспори всичко, доволен съм, но тук имало обичай, на излизане от дома, да бият госта. Чакам да получа и аз своя дял.

- Иди си с мир и с радост! - отговорил беят. Хора като тебе, които не спират Божието благословение, никой не ги бие. Ти постоянно благодариш и благославяш изобилието, което Бог дава. От 20 години насам, колкото пътници минаха през моя дом, всички бяха бити, защото като виждаха изобилието, не го благославяха, но казваха: "Стига, стига!". 

Поуката е проста. Всеки, който казва на Божието благословение "стига", тояга го чака. който благославя и благодари на изобилието, добро го чака.

Източник: petardanov.com