Управляващата коалиция засилва електоралното си влияние, но ключови министри и политики губят подкрепа

Олеква ли ДПС като партия? Да, поне според изследването на общественото мнение на българите през този ноември, проведено от "Алфа рисърч". 

В изследване, проведено между 10 и 18 ноември сред 1100 пълнолетни българи, става ясно, че ДПС започва да губи ореола си на "силна партия". Едва 8% са на мнение, че тежестта на Движението за права и свободи след изборите се е увеличила. Също толкова, колкото смятат, че се е увеличила тежестта на новите малки партии като АБВ и "Движение 21". 

В електорален план няма значима промяна в подкрепата за основните политически сили - лек ръст при ГЕРБ и Реформаторския блок, лек спад при Патриотичния фронт и по-значителен при БСП и "Атака", обобщават социолозите. 

За 80% от анкетираните на местните избори ГЕРБ са увеличили влиянието си в обществото. Според 29% Реформаторският блок също излиза от изборите с по-добри позиции. 

Като основни губещи се оценяват най-вече БСП и "Атака". Според 77% влиянието на БСП сред избирателите спада, а 80% твърдят същото за "Атака". Ако днес имаше избори, националистите на Волен Сидеров дори биха останали извън парламента, анализират нагласите социолозите. 

Ето как изглеждат електоралните настроения на българите, ако изборите бяха днес:

Elektoralni naglasi za noemvri 2015 g spored alfa risarch

Сред националните партийни и политически лидери с най-висока подкрепа се ползва премиерът Бойко Борисов. Доверието в него нараства 15-и пореден месец, като достига 38,3% и за първи път от три години насам позитивните оценки вземат връх над негативните. По-скромна е подкрепата за кабинета - 24% доверие срещу 42% недоверие.

Същевременно обаче ключови министри и политики губят подкрепа, показва още изследването. 

Сред националните партийни и политически лидери с най-висока подкрепа се ползва премиерът Бойко Борисов. Доверието в него нараства 15-и пореден месец, като достига 38,3% и за първи път от три години позитивните оценки вземат връх над негативните. По-скромна е подкрепата за кабинета - 24% доверие срещу 42% недоверие.

Традиционно финансирана и традиционно одобрявана сфера и в двете правителства на Борисов остава инфраструктурата (73%), а най-харесван министър - Лиляна Павлова (36.5%). Здравеопазването (16%), социалната политика (13%) и земеделието (12%), макар и с много по-ниски оценки от инфраструктурата, са следващите, в които гражданите виждат известни позитивни промени. 

Въвеждането на данък "обществено здраве" - една от най-оспорваните инициативи на здравния министър Петър Москов - получава подкрепата на 53% от пълнолетните жители на страната.

Почти всички останали ресори и правителствени политики се характеризират с високо равнище на неодобрение. Различни по характера си причини - начина на обсъждане на дадени законопроекти, проблеми в съответните сфери, или липса на координация, са довели до по-рязък спад в рейтинга на трима министри: образователния Тодор Танев, вътрешния Румяна Бъчварова и на туризма Николина Ангелкова. 

Силно негативни са обществените реакции към протестите на полицаите и начина, по който се гарантира сигурността на гражданите.

Застаряващото население и оценките за състоянието на отделните сфери оказват решаващо влияние върху вижданията на анкетираните за приоритетите на финансиране чрез бюджет 2016 - за социални плащания и пенсии (86%), здравеопазване (81%), образование (73%). 

Най-ниска е подкрепата за отделянето на повече пари от данъците за администрация (6%), вътрешен ред и сигурност (37%) и за чисто икономически дейности и услуги (38%). 

Девет от 10 анкетирани са срещу повишаването цените на винетките.

Източник: "Алфа рисърч"