Според изследването на "Алфа рисърч" обаче вторият тур се очертата изключително оспорван

Ръст на намеренията за участие в изборите. С  около 7% в сравнение с месец септември се увеличават желаещите да отидат до урните. Трудно е да се каже дали тази мобилизация се дължи на задължителното гласуване, или на политическата конкуренция, но към момента може да се прогнозира избирателна активност около 61% от живущите в България, или малко над 3,5 млн. души. Показва най-новото проучване на общественото мнение на "Алфа рисърч", проведено на старта на кампанията за президент и национален референдум.

С най-висока мобилизация за момента се открояват привържениците на левите партии - БСП, АБВ, Движение 21. Колебание и респективно, електорален резерв, е налице сред симпатизантите на ГЕРБ, РБ и Патриотичния фронт.

"Алфа рисърч" прогнозират, че бъдещият президент на България ще бъде излъчен на балотаж, с голяма вероятност - между кандидата на ГЕРБ г-жа Цецка Цачева и на подкрепения от БСП Румен Радев. Сред твърдо решилите да гласуват (което дават относително най-точна представа за разпределението на гласовете в урните) Цачева стартира с електорална преднина пред Радев от 7,9%  (29,3% срещу 21,4%).

Виж още: "Галъп": 19% за Цачева, 15% за Радев

На трета позиция се очертава Красимир Каракачанов - 8,7% от гласуващите, следван от Ивайло Калфин - 6,8%. Непосредствено до тях се нарежда група от трима кандидат-президенти - Трайчо Трайков (5%), Татяна Дончева (4,5%), Веселин Марешки (3,3%). Традиционният участник в избори Жорж Ганчев и излезлият от НФСБ Велизар Енчев събират малко над 1%. С под 1% лична подкрепа тръгва бившият премиер Пламен Орешарски.

Освен оспорваният балотаж, предстоящите избори имат още един силен залог - бъдещата управленска формула, което стана особено ясно през последните няколко дни. Предвид липсата на ясно парламентарно мнозинство и хипотезата за предсрочни избори, подкрепата, която ще получи всеки кандидат на първия тур на изборите, ще бъде индикатор за действителната електорална тежест на партиите и съответно - за мястото им в бъдеща политическа конфигурация. 

Виж още: Големият торбалан на тези избори - "Не подкрепям никого"

Към началото на кампанията, когато още не е напълно ясен ефектът от задължителното гласуване, опцията "Не подкрепям никого" събира почти 11% от решилите да участват във вота. Делът ѝ не е достатъчен, за да предизвика значим ефект върху резултата от първи тур, но и не означава, че трябва да се подценява заблуждаващият й ефект върху избирателите. Колкото повече хора изберат да гласуват срещу всички, толкова по-висок процент автоматично ще получат водещите кандидати. Профилът на ориентиралите се към "Не подкрепям никого" избиратели до голяма степен повтаря този на традиционно негласуващите - най-млади, учащи, жители на големите градски центрове. 

Проучването сочи, че най-голямо влияние върху стартовите позиции на кандидатите оказва електоралната тежест на партиите, които ги издигат. Относително най-силен мажоритарен ефект имат кандидатите на малките партии - Ивайло Калфин и Татяна Дончева. Те  удвояват резултата на собствените си политически сили, но засега достигат около 5-6%, които кампанията може и да увеличи. Двете формации в дясно се движат стриктно в рамките на собствените си избиратели. 

Цецка Цачева привлича 75% от симпатизантите на ГЕРБ, но не и от други партии. Сътресенията в РБ и проблемните им електорални позиции ограничават началната подкрепа за Трайчо Трайков.

Виж още: Борисов: Загубим ли на първи тур, подавам оставка

За разлика от ситуацията в дясно, в ляво-националистическия спектър е налице много голям обмен на избиратели. Около две трети от гласовете на БСП отиват за Румен Радев, но останалите се насочват към Калфин, Дончева и Каракачанов. Аналогична е ситуацията при "патриотите", чиито симпатизанти се разделят между подкрепа за собствения си кандидат и за други кандидати от този спектър.

Точно тази взаимната приемливост на кандидатите и същевременно - близост на избирателите от ляво-националистическия спектър - създава предпоставки за драматичен втори тур. На него Цецка Цачева евентуално би привлякла допълнително основно симпатизанти от РБ, докато мнозинството от подкрепящите Ивайло Калфин, Красимир Каракачанов, Татяна Дончева и другите по-слаби кандидати, биха дали гласа си по-скоро за ген. Радев. 

Остава открит въпросът за гласовете на ДПС, 80% от чиито симпатизанти заявяват, че към момента не са решили за кого да гласуват или "не подкрепят никого".