Без любов и всеотдайност към изкуството, няма нито любов, нито изкуство

- Академик Русев, ако изходим от темата на последната Ви изложба "Учителят и учениците",  подредена в арт център "Банкя", кои са Вашите най-големи учители и с кои свои ученици най-много се гордеете?

- Имам няколко преки учители, но имам и такива, с които дори не съм се срещал лично, но винаги съм ги чувствал като наставници.

В училище, говоря за 40-те и 50-те години на миналия век, имах много интересни учители, които силно ми повлияха, защото ме въведоха в света на изкуството не изобщо, а съвсем конкретно като проблематика. Това бяха художникът Дило Дилов и академик Христо Бояджиев.

Имах голяма драма при кандидатстването си в Художествената академия. Чак на третия път ме приеха. Но за щастие съдбата си е знаела работата. Там попаднах на Дечко Узунов, за който категорично мога да каже, че е един от преките ми учители.

Покрай него имаше доста интересни художници, които също считам за свои учители. Имаше един скулптор - Ангел Славков, от поколението на 30-те години, изключителен творец, който малко хора познават днес. Като нравственост, като морал считам за свои учители и Кирил Петров и Васка Емануилова. Това са хора, които познавах, с които съм работил.

От цялата история на изкуството считам за свои учители и Рембранд, Микеланджело, египетското изкуство...

И днес помня и най-малките забележки на Дечко Узунов, най-вече неговия пример като творец и личност. Преди имахме чувство за срам и бяхме много редовни студенти. Днес това го няма.

Системата на преподаване на Дечко беше по-свободна, аз се държа със студените си по-академично. Освен изграждането на професионални навици, се старая да ги науча да разговарят с езика на изкуството, да умеят да споделят чрез картините си това, което носят в себе си. Но най-важното - да изградят чисто човешки качества, най-вече характера. Без характер художник не се става. То всъщност за всяко нещо е така, нали?!

- Най-ценният Ви урок?

- Професионалните уроци се променят с времето, но има един урок от моя учител Дечко Узунов, който винаги се старая да спазвам - без любов и всеотдайност към изкуството, няма нито любов, нито изкуство.

- Има ли приемственост между поколенията в българското изкуство, и в частност в изобразителното изкуство?

- Смея да кажа, че приемственост имаше до началото на 90-те години, когато имаше относително ясни критерии. Днес връзката между отделните модерни форми на изкуството са скъсани, защото се загуби мярката за всичко, което прави човек във или извън изкуството.

Разбира се има художници, които все още носят тази връзката в себе си, но мисля, че съвременните художници са деца на света, а не на традициите.

- Едно време, за да станеш известен художник, се искаше само талант. Днес какви други качества се изискват от един артист, за да стане известен и продаван?

- Много са относителни нещата между таланта и популярността. Има много художници, които са заслужено известни, има и такива, които не бих поставил на първа позиция. Има и други художници, които са малко известни, но са изключителни като художници и като личности.

Всъщност известността е важна за художника, тя е малко или много мотивираща за него. Но тя е също толкова и опасна, ако си въобразиш, че известността е част от таланта. Не е така. Тези неща се разминават доста. Това важи за всички изкуства, но специално при нашето изкуство е важно не само да надуваш свирката, а да говориш със свой глас и език.

- Коя е Вашата вечна муза?

- Ако говорим в класическия смисъл - жената е вечна муза, но жената не в идеалния й вид, а жената като майка и красива жена с всичките й малки несъвършенства.

Мисля, че най-сериозната муза е вярата, че нещо можеш да постигнеш.

- Журналистката Петя Тетевенска казва за Вас, че сте опитали и от меда, и от жилото на властта. Кога Ви беше най-трудно и с кой успех най-много се гордеете?

- Истина е, че познавам нещата от двете им страни. Най-трудно ми беше покрай участието ми в Обществения комитет за екологична защита на Русе. Тогава ме уволниха, изключиха ме отвсякъде. На партийните заседания в цяла България другарите си точеха зъбите на мой гръб. Тази изолация продължи почти три години.

Но тогава научих нещо много важно - ако имаш твърд характер и не се взимаш несериозно, може да оцелееш и в най-трудната ситуация и животът да не ти се струва толкова черен.

- За никого другиго, освен за Вас, Баба Ванга не е казала, че е неин брат, син и баща едновременно. На какво се дължи тази здрава връзка между вас?

- Ванга беше много снизходителна към мен, изпитваше и слабост, която не знам на какво се дължеше. Все пак съм й благодарен, че в два филма тя каза неща за мен, за които дори ме е срам да си ги помисля, толкова са силни и хубави. Но повече ме задължават. Очевидно е виждала някои неща по-различно. Да се надяваме, че нейната слабост е имала основания. 

- Кой е най-яркият Ви спомен от нея?

- Помня не едно или две неща, но най-силно ми се е запечатало в съзнанието всеотдайността, с която тя помагаше на хората. Тя беше мъченица, един човек с мисия, с много високо издигнат дух и същевременно приземен да помага на хора като нас. Тя си носеше службата да дава физическо и духовно изцеление на хората.

- За Вас какво е съдбата?

- Съдбата е нещо, което е толкова предопределено, колкото и зависи от нас. Има неща, които са дадени, но заедно с това има и много неща, които зависят само от нас. До каква степен ще съумеем да ги овладеем, да ги заслужим, защото съдбата може да ни е дала доста неща, но ние да ги проиграем.

- Един артист като Вас, покорил множество върхове, за какво си мечтае сега?

- Трудно ми е да кажа. Първо искам хората около мен да са по-спокойни и да имат по-малко грижи.

Мечтата ми е да реализирам това, което нося в себе си, поне частично да мога да го направя и да го покажа на света. И да имам сили и здраве, и да съм с акъла си, защото е опасно, когато човек не знае какво прави.




1 Коментар

  1. Small b366fdccf2599037dbedf5a34492505e57f66bd609965403d0ca905f0fca29f0 Ваня

    Aко имаш твърд характер и не се взимаш несериозно, може да оцелееш и в най-трудната ситуация и животът да не ти се струва толкова черен.